Как да се науча да жонглирам с топка: 7 стъпки

Жонглирането се учи на малки стъпки: пусни топката от ръцете си, подбий я леко с горната част на стъпалото, там където са връзките, и я хвани. Когато един удар излиза спокойно, добави втори, после отскок между ударите, после другия крак. Тайната не е в силата, а в лекия удар и в кратките, редовни тренировки.

Статията е за теб, ако си дете, което иска да започне, и за родителя, който му помага. Няма да обещаваме „за една седмица“: всяко дете върви със свое темпо и това е напълно нормално.

Преди да започнеш: топка, място, обувки

Топка. Топка, която е твърде голяма или твърда като камък, е по-трудна за контрол. За по-малките деца обикновено е по-малка топка (често размер 3 или 4), а не стандартната петица. Най-сигурно е да попиташ треньора какъв размер се ползва в групата ти. Повече за избора има в статията за екипировката за първата тренировка.

Място. Трябват ти около 2 на 2 метра свободно място, най-добре навън. За стъпката с отскок е важна твърда и равна повърхност: на асфалт, бетон или плочки топката отскача предвидимо, а на висока трева почти не отскача. Подът не бива да е мокър или хлъзгав.

Обувки. Маратонки със захват. По чорапи на гладък под не жонглираме: стъпалото се подхлъзва.

Кратка загрявка. Няколко минути леко тичане и подскоци, после 30 секунди тапове с подметка и 30 секунди пинг-понг с вътрешната част. Така стъпалото и топката се „опознават“, преди да я вдигнеш във въздуха. По-пълна загрявка е описана в статията за загрявката и предотвратяването на контузии.

Нямаш двор? Започни с упражнения с топка в апартамент: те не вдигат топката във въздуха и не чупят лампи.

Седемте стъпки

Минавай към следващата стъпка, когато предишната ти излиза спокойно в повечето опити, например пет от десет. Няма награда за бързане, а връщането една стъпка назад не е провал: това е точно начинът, по който се учи.

Стъпка 1: Стойка, пускане и хващане

Застани изправен, с леко свити колене. Дръж топката с две ръце на височина кръста. Опорният крак е здраво на земята.

Пусни топката, без да я хвърляш нагоре, така че да падне точно пред стъпалото на ритащия крак. Остави я да отскочи веднъж и я хвани. Повтори десет пъти.

Целта е топката да пада всеки път на едно и също място. Така ръцете ти научават къде да пуснат, а това е основата на жонглирането.

Стъпка 2: Един удар и хващане

Пусни топката. Докато пада, вдигни ритащия крак с пръсти нагоре и стегнат глезен, а стъпалото дръж хоризонтално, като табла. Докосни топката с горната част на стъпалото, там където са връзките. Подбий я до височината на кръста или гърдите и я хвани.

Подбиваме, не ритаме: колкото по-силен е ударът, толкова по-далеч отлита топката.

Стъпка 3: Удар, отскок, удар

Това е жонглиране с отскок. Пусни топката, остави я да отскочи, подбий я леко нагоре, пак отскок, пак удар. Брой ударите. Серията свършва, когато топката отскочи два пъти подред, без да я докоснеш.

Отскокът ти дава време да се наместиш и да поемеш дъх между ударите. Затова тази стъпка е по-лесна, отколкото изглежда.

Стъпка 4: Два, три удара във въздуха

Пусни топката, докосни я, докосни я още веднъж, преди да е паднала, и я хвани. Когато това стане лесно, опитай с три удара.

Докато топката слиза, не чакай я на едно място, а пристъпи под нея с малка крачка. Брой на глас: едно, две, три, хвани. Това е жонглирането в същинския му вид.

Стъпка 5: Слабият крак

Слабият крак е този, който ти се струва по-непослушен. Всеки има такъв. Жонглирай само с него, започни с 2 или 3 удара и ги увеличавай полека. Бедрото не се брои. Пълните стъпки са на страницата жонглиране със слабия крак.

Най-трудно е да не посегнеш към силния крак, когато нещо не излиза. Малко упорство сега се връща после.

Стъпка 6: Ляв, десен

Когато и двата крака се справят поотделно, ги редувай: ляв, десен, ляв, десен. Два удара с един и същ крак прекъсват серията. Упражнението е жонглиране ляв – десен. Редуването иска ритъм и малки крачки между ударите, затова го оставяме след слабия крак.

Стъпка 7: Бедрото

Последно добавяме бедрото. Когато топката слезе до височината на коляното, вдигни коляното така, че бедрото да е почти успоредно на земята, като малка маса. Посрещни топката с него меко, сякаш спираш яйце. После пак я подбий с крак: крак, бедро, крак.

Тази стъпка има свое упражнение в програмата „Тренирай вкъщи“ — жонглиране с бедро, с цел и таймер. Умението да посрещаш топката меко можеш да тренираш и в упражнението спри топката с крак.

Подбиването с глава е друга тема. Тук не я разглеждаме: оставяме я на треньорите.

Чести грешки и как да ги оправиш

• Топката отлита далеч напред. Ударът е прекалено силен или е с върха на обувката. Удряй с горната част на стъпалото и по-леко.
• Топката хвърчи настрани. Глезенът е отпуснат или стъпалото е наклонено. Дръж стъпалото хоризонтално, като табла.
• Гледаш краката си. Така губиш топката при следващия удар. Гледай само топката.
• Хвърляш, вместо да пускаш. Топката пада от различна височина всеки път. Пускай я, не я изтласквай надолу или нагоре.
• Бързаш и всичко се обърква. Хвани топката след 2 или 3 удара и започни отново спокойно. Бързането не прави серията по-дълга.
• Стоиш скован. Меки колене и малки крачки под топката. Тялото се движи към нея, не тя към тялото.

Как да тренираш: кратко и често

Не ти е нужен дълъг час. За 6 до 8 години програмата Тренирай вкъщи препоръчва сесии от 10 до 15 минути, а за 9 до 11 години — от 15 до 20, като жонглирането е само част от тях. Колко пъти седмично, е описано на страницата за родители и треньори. Ако тренираш и в клуб, и той е натоварване: оставяй поне един ден в седмицата без никаква тренировка, а домашните сесии прави в дните без клуб или ги скъсявай.

Една проста тренировка:

1. Две минути загрявка с топка: тапове с подметка и пинг-понг.
2. Пет до осем минути на стъпката, на която си сега.
3. Финал с нещо, което вече ти се удава: така си тръгваш с успех.

Спри, когато вниманието ти отслабне, и продължи утре.

Брой на глас и бий собствения си рекорд

Брой всеки удар на глас. Когато топката докосне земята, серията свършва (при стъпка 3 свършва след два отскока подред). Записвай най-добрата серия, не средната: в тетрадка или на лист на хладилника, с датата.

Следващата цел е винаги малка. Ако най-добрата ти серия е 3, целта е 4, а не 30. Малките, постижими цели държат желанието да опиташ пак.

Не се сравнявай с другите: всеки започва от различно място. Не познаваме общоприета норма за броя поредни жонглирания по възраст, затова не ти даваме числа „за твоята възраст“. В програмата ни има клубни цели по нива, но те са ориентир, не норма. Мери се само с вчерашния себе си.

Между тренировките можеш да пробваш и играта Жонглирай в браузъра. Това е забавление на екрана и не замества истинската топка, но е приятен начин да хванеш ритъма.

За родителя: как да помогнете

• Бройте заедно. Бройте на глас вместо детето, докато то гледа топката.
• Хвалете усилието и личния рекорд, не числото. „Днес стигна до 4, вчера беше 3“ помага повече от „другото дете прави 20“.
• Намалете задачата, когато се стигне до сълзи. Върнете се към пускане и хващане или към отскока. Спрете преди разочарованието да стане по-голямо от желанието. Повече по темата има в статията ролята на родителя: подкрепа без натиск.
• Една забележка наведнъж. Не поправяйте всичко едновременно: изберете една грешка за днес.
• Не обещавайте срок. Колко време ще отнеме, е индивидуално: едно дете хваща ритъма бързо, друго по-бавно, и двете са нормални.

Какво следва

Когато ударите станат спокойни, следващата крачка е подаване и посрещане на топка, например подавания в стена. Целият списък с упражнения е в секцията Тренирай вкъщи.

Ако ти се играе с връстници и треньор, виж как тренираме във ФК Златен Век 2020 на страницата за детска футболна академия за Шумен и региона. За родителите има и пробна тренировка.