Детето не иска да ходи на тренировка: какво да правя?

Когато детето не иска да ходи на тренировка, първата ви задача е да разберете какво се е променило, а не да го убеждавате. Най-често причината е обикновена: умора, скука, конфликт със съотборник, страх от грешки или просто друг интерес. Повечето такива случаи се решават с разговор, с въпрос към треньора и с по-малко натиск. Пауза от няколко седмици не е провал, а специалист е нужен само когато зад отказа стоят постоянна тревожност или тормоз.

Едно „не ми се ходи“ още не е проблем

Почти всяко дете поне веднъж казва, че не иска на тренировка: в дъждовен понеделник, след труден ден в училище или преди контролно. Това обикновено минава само и не изисква голям разговор.

Заслужава да се вгледате по-внимателно, когато:

• отказът се повтаря няколко седмици подред;
• детето търси извинения всеки път преди тренировка;
• настроението му се е променило и извън футбола: по-затворено е, по-раздразнително или по-плачливо;
• е загубило интерес и към неща, които досега е обичало.

Защо децата се отказват: какво показват изследванията

Систематичен преглед на 43 проучвания за отказването от организиран спорт при деца и подрастващи (Crane и Temple, 2015) групира причините в пет области: липса на удоволствие, ниско усещане за собствените умения, социален натиск, конкуриращи се приоритети и физически фактори като съзряване и контузии.

Втори преглед, само за футбола (Temple и Crane, 2016), обхваща 14 проучвания. В различните проучвания от един сезон до следващия се отказват между 18 и 36% от децата, а в едно проучване на играчи от високо ниво делът е 60%. Свързани с отказването са по-ниското усещане за собствените умения, лошите отношения със съотборници или треньор, липсата на удоволствие, малкото игрово време, натоварването във времето и по-късната рождена дата в рамките на състезателната година. Почти всички участници в тези проучвания са момчета (97%), така че за момичетата картината може да е различна.

А какво прави играта забавна? В проучване сред 142 млади футболисти, 37 треньори и 57 родители в САЩ (Visek и колеги, 2015) най-високо са оценени усилието („да се стараеш максимално“), уважителното отношение на треньора, игровото време и добрата игра заедно с отбора. Победата е оценена по-ниско, а медалите и купите още по-ниско. 80% от играчите определят игровото време като много или изключително важно. Проучването е американско, но подсказва откъде да започнете да търсите.

Как да разберете причината

Изберете спокоен момент: не на вратата преди тренировка и не веднага след лош мач. Разходка, вечеря или път с колата са по-добри от разпит лице в лице.

Питайте открито и слушайте повече, отколкото говорите:

• „Кое ти е най-приятно на тренировка и кое е най-неприятно?“
• „Има ли нещо, което те притеснява?“
• „Ако можеше да промениш едно нещо, какво би било?“

Не питайте „защо“ пет пъти поред. Децата често не знаят точния отговор и започват да се защитават. Ако детето мълчи, предложете варианти: „Уморен ли си? Скучно ли ти е? Някой ли те дразни?“ И му благодарете, че ви е казало, дори отговорът да не ви харесва.

Причини и какво помага

Умора и претоварване

Тренировки, училище, уроци, кръжоци. Ако детето си ляга късно и е изтощено, „не искам“ е честна информация, а не каприз. Първо вижте останалото натоварване. Полезни са и статиите как да съчетаете училището и тренировките и колко пъти седмично да тренира детето.

Скука или усещане, че не се получава

Дете, което не успява да следва упражненията, или за което те са твърде лесни, лесно губи желание. Кажете го на треньора, защото той вижда как се справя в групата. Ако детето само поиска да се упражнява вкъщи, програмата Тренирай вкъщи е отворена за всеки и не изисква регистрация. Целта там е детето да бие собствения си рекорд, а не да се сравнява с другите.

Страх от грешки

Детето избягва топката, не иска да играе на определена позиция или пита дали може да остане настрана. Хвалете смелостта и опита, не само резултата. В проучването на Visek високо е оценен и треньор, който допуска грешки, без да губи позитивност. Подробният разбор на мача в колата рядко помага.

Малко игрово време, съотборник или треньор

Игровото време, отношенията със съотборниците и отношението на треньора са сред най-високо оценените неща за удоволствието. Ако нещо от тях куца, разговорът с треньора е естествената стъпка. Говорете насаме, не веднага след мач и не пред детето. Питайте, не обвинявайте: „Забелязах, че напоследък не иска да идва. Виждате ли нещо на тренировките?“ Повече за границата между ролята на родителя и на треньора има в статията как да подкрепяте, без да натискате.

Какво да не правите

• Не обещавайте награда за ходене. Мета-анализ на 128 експеримента (Deci и колеги, 1999) показва, че очакваните осезаеми награди намаляват желанието да се занимаваш с дейността сам, а положителната обратна връзка го повишава. При децата осезаемите награди са склонни да вредят повече, отколкото при студентите. Експериментите не са във футбола, затова ги четем като предпазлив ориентир.
• Не го сравнявайте със съотборник, с брат или с вас на неговата възраст.
• Не го упреквайте след мач и не напомняйте колко време и пари струва футболът.
• Не го заплашвайте, че ще го спрете, ако не се стегне. Така спирането става наказание, а не решение.
• Не казвайте „щом си започнал, ще довършиш“, преди да сте чули причината.

Пауза, по-къси ангажименти и повече забавление

Добре договорената пауза често помага повече от упорстването. Определете срок, например две-три седмици, и кажете: „Почиваме до тогава и после пак решаваме заедно.“ Така паузата не изглежда като бягство.

Попитайте треньора дали е възможно временно по-рядко идване. Не всяка школа го позволява, но си струва да се попита.

Върнете забавлението: топка с приятели в двора без резултат, игри, в които детето е успешно, мач за удоволствие. Приятелите са част от удоволствието: в проучването на Visek високо е оценено да се разбираш със съотборниците си.

Понякога проблемът е в средата, а не във футбола. Тогава може да си струва да се види друга група. Ако обмисляте детската футболна академия за Шумен и региона, първата тренировка е запознанство с треньора и с групата, а детето можете да запишете за пробна тренировка. Как да изберете школа, е описано в статията 10 въпроса към футболната академия.

Кога е нормално да спре

Футболът не е за всяко дете и това е в реда на нещата. Нормално е да спре, когато:

• след разговор и пауза желанието не се връща;
• интересите му са се променили, например към музика, плуване или шах;
• времето просто не достига. Конкуриращите се приоритети са сред причините за отказване, посочени в прегледа на Crane и Temple.

Опитайте да приключите спокойно: последна тренировка, сбогуване с треньора и отбора, оставена отворена врата. Така детето не си тръгва с чувство за вина.

Ако спре футбола, не спирайте движението. Според насоките на СЗО (Bull и колеги, 2020) децата и подрастващите имат нужда средно от около 60 минути умерена до интензивна активност на ден. Помогнете му да намери друг начин да се движи.

Кога да потърсите специалист

Потърсете помощ извън дома, когато забележите:

• страх, плач или силно напрежение преди всяка тренировка;
• че детето споменава обиди, блъскане, изключване от групата или че се връща без вещи и с натъртвания;
• промени в съня, апетита, настроението или оценките, които траят повече от няколко седмици;
• страх от конкретен човек: съотборник, треньор или друг възрастен.

Какво да направите: ако подозирате тормоз, кажете веднага на ръководството на школата. Помислете и за училищния психолог или педагогически съветник, личния лекар и детски психолог. Националната телефонна линия за деца 116 111 приема обаждания и от деца, и от възрастни. Тази статия не е медицински съвет и не може да постави диагноза: тя ви помага да решите кога разговорът у дома не е достатъчен.

Източници

• Crane, J.; Temple, V. (2015). A systematic review of dropout from organized sport among children and youth. European Physical Education Review, 21(1), 114–131. — doi.org/10.1177/1356336X14555294
• Temple, V. A.; Crane, J. R. (2016). A systematic review of drop-out from organized soccer among children and adolescents. Soccer & Society, 17(6), 856–881. — doi.org/10.1080/14660970.2015.1100901
• Visek, A. J.; Achrati, S. M.; Mannix, H.; McDonnell, K.; Harris, B. S.; DiPietro, L. (2015). The fun integration theory: toward sustaining children and adolescents sport participation. Journal of Physical Activity and Health, 12(3), 424–433. — doi.org/10.1123/jpah.2013-0180
• Deci, E. L.; Koestner, R.; Ryan, R. M. (1999). A meta-analytic review of experiments examining the effects of extrinsic rewards on intrinsic motivation. Psychological Bulletin, 125(6), 627–668. — doi.org/10.1037/0033-2909.125.6.627
• Bull, F. C. и колеги (2020). World Health Organization 2020 guidelines on physical activity and sedentary behaviour. British Journal of Sports Medicine, 54(24), 1451–1462. — doi.org/10.1136/bjsports-2020-102955
• Държавна агенция за закрила на детето (2023). Прессъобщение за Националната телефонна линия за деца 116 111. БТА — bta.bg