Обратно към блога

Струва ли си пътуването: деца от Шумен и региона на тренировка във Велики Преслав

4 мин. четене

Струва ли си пътуването: деца от Шумен и региона на тренировка във Велики Преслав

Разговорът обикновено започва по един и същи начин: „Харесва ни, но е далече.“

Около двайсет километра между Шумен и Велики Преслав не са голямо разстояние по абсолютни мерки, но в семейния график те са реални — два пъти в посока, няколко пъти седмично, в часовете, в които всички са изморени.

Затова си струва въпросът да се зададе честно: какво всъщност се получава срещу това пътуване и в кои случаи то не си заслужава.

Тази статия не е опит да ви убедим. Тя е списък с критерии, по които да прецените сами — и те важат за всяка школа, не само за нашата.

Какво наистина се променя в по-малката школа

Разликите между голяма градска школа и малка академия не са в идеологията, а в аритметиката.

Брой докосвания на топката

Това е най-подценяваният показател в детския футбол. Каквото и да е написано в програмата, детето се развива от броя повторения, които е направило само.

При двадесет и пет деца на терен с един треньор упражненията неизбежно се превръщат в редици. При по-малка група същото упражнение дава на всяко дете в пъти повече опити. За възраст, в която се изгражда техниката, това е разликата между напредък и тъпчене на място.

Игрово време

В школа с широк състав част от децата играят по-малко. Това не е злонамереност — това е следствие от броя места на терена.

Родителят рядко вижда проблема веднага. Вижда го след два сезона, когато детето е ходило редовно, но има малко изиграни минути.

Познаване на детето

Треньор, който работи с малка група, знае кое дете се затваря при критика, кое се разсейва в края на тренировката и кое е дошло уморено, защото има контролно. Това звучи меко и незначително. На практика то определя дали детето ще остане в спорта.

По-малко подбор, повече развитие

Малката школа няма лукса да отсее децата рано, а това е предимство за детето. Ранната селекция в детския футбол е ненадеждна — физическото съзряване изпреварва или изостава с години и често е причина ранните преценки да се окажат грешни.

Какво губите — казано направо

Всичко това има цена и е честно тя да се назове.

  • Времето в колата. Двадесет километра в едната посока означават около час на тренировка, отчитайки и чакането. Това е реален разход, не подробност.
  • По-малко състезателен опит. По-малката школа обикновено играе срещу по-ограничен кръг съперници. Играч, който търси силна конкуренция всяка седмица, ще я намери по-трудно.
  • По-малка инфраструктура. Големите клубове в областните градове често разполагат с повече условия. Това има значение особено през зимата.
  • Логистика при проблем. Когато детето се разболее, когато колата е на сервиз или когато колегата, с когото се редувате, е в отпуск, разстоянието се усеща веднага.

Ако четете този списък и нещо в него ви спира, това е напълно основателен отговор. Школата под блока, в която детето ходи редовно, е по-добра от отличната школа, до която стигате през две седмици.

Кога пътуването си струва

Има няколко конкретни ситуации, в които то се оправдава.

Когато детето не играе достатъчно там, където е. Ако в продължение на един сезон детето тренира, но почти не влиза в игра, средата не му върши работа. Смяната е оправдана — независимо в коя посока.

Когато групата е твърде голяма. Ако на тренировка има толкова деца, че част от времето минава в чакане, разстоянието до по-малка група се изплаща бързо.

Когато детето е изгубило желание. Понякога причината не е спортът, а конкретната среда. Малката, по-лична среда често връща желанието.

Когато семейството може да раздели тежестта. Двама родители, които се редуват, или две-три семейства от един квартал, които возят заедно, превръщат непосилното в поносимо. Споделеното возене е най-простото решение на проблема с разстоянието и обикновено се урежда между самите родители в групата.

Кога не си струва

Също толкова важно е и обратното.

Не си струва, ако пътуването ще се поддържа от един изтощен родител, който вече кара от работа направо на терена. Не си струва, ако детето е на пет-шест години и все още изгражда навика да ходи редовно — на тази възраст близостта печели пред всичко останало. Не си струва и ако очаквате пътуването само по себе си да произведе резултат. То не произвежда нищо — произвежда средата, до която ви отвежда.

Как да проверите, вместо да гадаете

Преди да вземете решение, отидете и гледайте една тренировка от начало до край. Не част от нея.

Броете. Колко деца има на терен. Колко пъти вашето дете би докоснало топката в това упражнение. Колко време минава в чакане на ред. Как говори треньорът с детето, което е сгрешило.

Подробен списък с въпросите, които си струва да зададете, сме събрали в десетте въпроса преди записване. Полезно е да прочетете и как се съчетават училището и тренировките, защото при пътуване графикът е половината от въпроса, както и за ролята на родителя — при дълъг път назад към вкъщи разговорът в колата тежи двойно.

Заключение

Разстоянието е реален фактор, но рядко е решаващият. Решаващи са игровото време, вниманието на треньора и това дали детето иска да отиде следващия път.

Ако искате да видите как изглежда една тренировка при нас и дали си заслужава пътя от Шумен или от околните села, най-надеждният начин е да дойдете и да погледнете. Какво представлява детската футболна академия за Шумен и Шуменска област сме описали подробно, включително възрастовите групи и отговори на най-честите въпроси на родителите. Свържете се с нас и елате на тренировка — решението вземете след това.